Инсулинова резистентност и ролята на Е3 АФА в преодоляването й.

Какво представлява инсулиновата резистентност? Задавала съм този въпрос на хора, развили това състояние и съм установила, че много малко от тях разбират какъв точно е проблемът. Когато нямате яснота за причината за това състояние, не бихте могли и да се справите с него. Затова искам простичко да ви опиша какво точно е инсулиновата резистентност.
Инсулинът е хормон, който пренася глюкозата в клетката. Без инсулина, глюкозата не може да влезе в клетката. Представете си едно камионче, което натоварва захарта и през точно определени вратички, наречени инсулинови рецептори, я пренася вътре в клетката. Когато тези вратички са “заключени”, камиончето с глюкозата не може да премине през тях. Глюкозата остава извън клетката, в кръвта и стойностите на кръвната захар се вдигат. Тоест инсулиновите рецептори са блокирани. “Вратичките” не се отварят. Това се нарича инсулинова резистентност. Високата кръвна захар дава сигнал на панкреаса, че има нужда от инсулин и той отделя още и още нови количества инсулин. Стойностите на инсулина в кръвта се повишават. Това се установява в лабораторията с тест, при който ви дават да изпиете една чаша с глюкоза и след това всеки час измерват какво е количеството на инсулина в кръвта ви. Хората с инсулинова резистентност имат повишени стойности на инсулин, защото както разбрахте, той не може да влезе в клетките- вратичките, през които обикновено минава, са заключени. Тук искам да отбележа, че клетките имат много вратички за инсулин и не всички вратички са заключени. Има и такива, които все още работят. През тях част от инсулина влиза в клетките, но въпреки това стойностите и на инсулина и на кръвната захар остават високи. Колко високи са зависи от това на какъв етап от развитието си е заболяването.
И сега нека да отговорим на един от най-важните въпроси- кое запушва (заключва) тези вратички. Блокирането на рецепторите е резултат от приема на преработени животинки мазнини и т. нар. изкуствени трансмазнини. Точно те са причината за блокирането на тези вратички и колкото повече в храната ви има от тях, толкова повече вратички се блокират. Много хора обаче не знаят това и мислят, че проблемът идва от приема на захар (въглехидрати), затова спират да се хранят с въглехидрати, спират почти всичко сладко. Разбира се, когато не приемаш въглехидрати, кръвната захар пада, но това съвсем не означава, че сте решили проблема. Вратичките (рецепторите) си остават заключени и ако утре хапнете нещо сладко, кръвната захар отново ще се вдигне, защото повишената кръвна захар е само симптом, а не причина за заболяването! Най-лошото е, че в стремежа си да свалят кръвната захар, хората с инсулинова резистентност, спират да се хранят с плодове и зеленчуци, които са изключително полезни за здравето, защото те били богати на въглехидрати, а това което всъщност трябва до минимум да ограничат са вредните мазнини.
Как действат медикаментите, които се изписват в тези случаи? За съжаление те не “отключват” тези вратички. Медикаментите стимулират панкреаса да произвежда повече инсулин. Целта е буквално да се залеят клетките с инсулин, за да може инсулинът да премине в клетките през онези вратички, които все още не са блокирани. И да – кръвната захар спада, защото големите количества инсулин все пак намират свободни рецептори, през които да вкарат глюкозата в клетката, само че това в един момент води до изтощаване на панкреаса. Панкреасът, като всеки един орган в нашето тяло, има определен потенциал, който не е безкраен и когато този потенциал се изчерпи, производството на инсулин спира. Налага се инсулин да се вкарва от вън. Развива се пълната картина на диабет тип 2.
И тук стигаме до основния въпрос – има ли някакъв начин рецепторите за инсулин да се освободят? Могат ли “вратичките” да се отключат, изхвърляйки тези “тапи“ от мазнини?
ДА, МОГАТ! Нашето тяло е една невероятно интелигентна машина. В нашите клетки са заложени процеси, чрез които те могат да изхвърлят ненужните отпадъци. За да се активират тези процеси, клетките ни просто трябва да получават необходимите им хранителни вещества. Е3 АФА прави точно това – предоставя на клетките ни уникални хранителни вещества. Енергията на клетките се увеличава, процесите на пречистване се активират и клетките изхвърлят “тапите”, които са блокирали рецепторите. Така всъщност се ликвидира причината за инсулиновата резистентност, а оттам и развитието на диабет с всичките му усложнения. Е3 АФА няма аналог в това отношение.
По този въпрос може да се говори още много, но това е основното.
Повече информация може да получите при една индивидуална консултация.

Д-р Диана Стоянова