fbpx
Свържете се с нас:

„“

in Истински истории 09/12/2018

През 2011 год. се установи че имам автоимунно заболяване на бъбреците – Хроничен нефритен синдром при Дифузен мезангиопролиферативен гломерулонефрит.  Обясниха ми, че имунната ми система всъщност унищожава бъбреците ми. Поставиха ме на лечение с кортикостероиди и цитостатици. Тези медикаменти имат много странични действия. Започнаха да ме болят костите и ставите. Започнах да вдигам кръвното налягане и да получавам сърцебиене, а бях само на 32 години. Черния ми дроб също започна да се уврежда – увеличиха се чернодробните ензими. Но най- лошото е, че болестта не се отива. Медикаментите забавят нейното развитие, но в крайна сметка увреждането на бъбреците продължава и може да се стигне до загубата им. Тогава по собствено желание спрях приема на тези медикаменти и потърсих алтернативни решения. Така попаднах на водораслите от езерото Кламат. Приемам ги вече 6 години без прекъсване. Чувствам се много добре. Бъбреците ми са здрави. Ехографско изследване показа, че те имат нормална форма и големина.  По рано отделях голямо количество белтък в урина. Сега това се случва рядко и то когато се храня с млечни продукти, но е в пъти по-малко от преди. Уреята и креатинина са ми в норми. Освен това преди 3 години реших да имам дете. Забременях и износих детето си без да имам никакви проблеми с бъбреците или бременността, което обикновено не е така при жени с такова заболяване.

М.С.